monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
Aug 13, 2009, 12:32 PM

Утрин 

  Poetry » Love
635 0 2

Утрин

 

Ти слънчев лъч за мен си нежен.

Едва-едва докосваш мойте длани.

И  утрото е тъй спокойно.

Къде изчезна младостта ми?

 

А утринта е нежна като теб.

Облива ме с лъчи прекрасни.

За миг дори да те погледна,

във мен избухва лудо щастие.

 

Не съм изгубил аз желание,

да те целувам и прегръщам

и, като пролетно мечтание,

при мен се любовта завръща !

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??