Утрин
Ти слънчев лъч за мен си нежен.
Едва-едва докосваш мойте длани.
И утрото е тъй спокойно.
Къде изчезна младостта ми?
А утринта е нежна като теб.
Облива ме с лъчи прекрасни.
За миг дори да те погледна,
във мен избухва лудо щастие.
Не съм изгубил аз желание,
да те целувам и прегръщам
и, като пролетно мечтание,
при мен се любовта завръща !
© Симеон Пенчев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав!