14 нояб. 2015 г., 19:00

Утро

411 0 0

                                                      Утро

 

С изгрева се ражда деня, 

след тъмнината идва светлина. 

Отново ражда се надежда, 

събужда се света сега. 

 

Малко дете сънливо протяга ръце, 

с красиво мъничко лице, 

за него също започва деня, 

какво ли се върти в мъничката ми глава, 

мисли за най-близките, за игри. 

Децата не трябва да остават сами! 

 

Всички са забързани, започва денят, 

на училище, на работа, ежедневие сиво. 

Борба за насъщния, в този свят. 

Звънят трамвай, коли препускат диво. 

Това се случва всеки ден, 

а ден след ден Живота си минава. 

 

Човек трябва да живее пълноценно, 

да направи Нещо в този Живот, 

да остави диря, 

диря която след него остава. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...