14 нояб. 2015 г., 19:00

Утро

414 0 0

                                                      Утро

 

С изгрева се ражда деня, 

след тъмнината идва светлина. 

Отново ражда се надежда, 

събужда се света сега. 

 

Малко дете сънливо протяга ръце, 

с красиво мъничко лице, 

за него също започва деня, 

какво ли се върти в мъничката ми глава, 

мисли за най-близките, за игри. 

Децата не трябва да остават сами! 

 

Всички са забързани, започва денят, 

на училище, на работа, ежедневие сиво. 

Борба за насъщния, в този свят. 

Звънят трамвай, коли препускат диво. 

Това се случва всеки ден, 

а ден след ден Живота си минава. 

 

Човек трябва да живее пълноценно, 

да направи Нещо в този Живот, 

да остави диря, 

диря която след него остава. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...