Nov 14, 2015, 7:00 PM

Утро

408 0 0

                                                      Утро

 

С изгрева се ражда деня, 

след тъмнината идва светлина. 

Отново ражда се надежда, 

събужда се света сега. 

 

Малко дете сънливо протяга ръце, 

с красиво мъничко лице, 

за него също започва деня, 

какво ли се върти в мъничката ми глава, 

мисли за най-близките, за игри. 

Децата не трябва да остават сами! 

 

Всички са забързани, започва денят, 

на училище, на работа, ежедневие сиво. 

Борба за насъщния, в този свят. 

Звънят трамвай, коли препускат диво. 

Това се случва всеки ден, 

а ден след ден Живота си минава. 

 

Човек трябва да живее пълноценно, 

да направи Нещо в този Живот, 

да остави диря, 

диря която след него остава. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...