Nov 14, 2015, 7:00 PM

Утро

416 0 0

                                                      Утро

 

С изгрева се ражда деня, 

след тъмнината идва светлина. 

Отново ражда се надежда, 

събужда се света сега. 

 

Малко дете сънливо протяга ръце, 

с красиво мъничко лице, 

за него също започва деня, 

какво ли се върти в мъничката ми глава, 

мисли за най-близките, за игри. 

Децата не трябва да остават сами! 

 

Всички са забързани, започва денят, 

на училище, на работа, ежедневие сиво. 

Борба за насъщния, в този свят. 

Звънят трамвай, коли препускат диво. 

Това се случва всеки ден, 

а ден след ден Живота си минава. 

 

Човек трябва да живее пълноценно, 

да направи Нещо в този Живот, 

да остави диря, 

диря която след него остава. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...