Утро
Утро е ,
зад хоризонта слънчевият диск изплува,
етерът от свежест нежно розовее.
Светлина морето нежно зацелува,
кораб във пристанище сребрее.
Безбройни чайки, гларуси, ята
се стрелнаха в дълбоката вода
Облаците, като на хоро
кадели занареждаха в едно.
Повдигна плажът съненото си чело,
огледа се, повика тихо бриза.
А вятърът със своето ефирно, лекичко перо
погали дюната, папура и простряната ми риза.
По водната повърхност трепти
пак слънчева пътека.
Поемам въздух, крачка първа, докосва ме морето,
потъват босите ми стъпала във пясъка полека.
Душата ми, обгърнала простора,
зарея се със птиците в небето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены
