Утро:23.07.2017.

Изгрява Слънцето... Небето ясно...

До мен лениво се изтягаш ти...

О, винаги е толкова прекрасно,

когато се събуждам със мечти!...

И утрото е с перспектива синя,

и с хоризонта почва Вечността,

а ти сега си Спящата царкиня --

и аз ще те събудя за Страстта...

А сутрин, още в сънената леност,

от допира на голите тела

избухва чувствен ураган от нежност

и триумфират всички сетива!...

... Отвън, една ранила пойна птица,

почука на стъклото и запя,

любов до лудост малката певица

желае ни  спонтанно за деня...

А вярваме на искрените трѐли,

защото зло не мисли, който пей

и още в утрото сме овладели

Страстта в невероятен апогей!...

И горе, от Върха, Животът чуден

изглежда, даже и непредвидим –

понеже двама по маршрута труден

от Любовта обзети ще вървим...

А всичко в утрото изглежда лесно:

дори морето е „ до коленѐ ”...

С очакване за „нещо” интересно

и с устрем на препускащи коне...

... И тъй като е символ за „начало”,

то с Утрото започва и Деня,

но после с логиката на махало

инкóгнито се връща за нощта,

понеже на Вселенните закони

не подчинено Времето течѐ --

Страстта когато диво ни подгони

нощта като Стихия ни влече...   

 23.07.2017.