Утро:23.07.2017.
Изгрява Слънцето... Небето ясно...
До мен лениво се изтягаш ти...
О, винаги е толкова прекрасно,
когато се събуждам със мечти!...
И утрото е с перспектива синя,
и с хоризонта почва Вечността,
а ти сега си Спящата царкиня --
и аз ще те събудя за Страстта...
А сутрин, още в сънената леност,
от допира на голите тела
избухва чувствен ураган от нежност
и триумфират всички сетива!...
... Отвън, една ранила пойна птица,
почука на стъклото и запя,
любов до лудост малката певица
желае ни спонтанно за деня...
А вярваме на искрените трѐли,
защото зло не мисли, който пей
и още в утрото сме овладели
Страстта в невероятен апогей!...
И горе, от Върха, Животът чуден
изглежда, даже и непредвидим –
понеже двама по маршрута труден
от Любовта обзети ще вървим...
А всичко в утрото изглежда лесно:
дори морето е „ до коленѐ ”...
С очакване за „нещо” интересно
и с устрем на препускащи коне...
... И тъй като е символ за „начало”,
то с Утрото започва и Деня,
но после с логиката на махало
инкóгнито се връща за нощта,
понеже на Вселенните закони
не подчинено Времето течѐ --
Страстта когато диво ни подгони
нощта като Стихия ни влече...
23.07.2017.
© Коста Качев Всички права запазени