1 авг. 2007 г., 11:14

Утро

1.4K 1 4
Усмихна ми се утрото прохладно
и нежно ме погали със ръка.
Сънят недосънуван си остана,
но не сега е времето да спя.
Слънцето започва да изгрява
и затопля мойте сетива, а аз
чувствам се щастлива, дори
да нямам повoд за това.
Тихо пристъпвам към прага и
поглеждам към новите цветя -
те сега се разлистват и разнасят
омайна миризма. Във мен се
влива аромата и опиянява
моята душа. Как хубаво е да
се радваш, дори на малките неща.
Долитат птички и изнасят
прекрасни, утринни слова.
Те като че ли пеят песен
колко хубав е света.
А аз седя и се усмихвам,
в очите ми блестят искри
"Ех, как искам така да започват
всичките ми дни"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...