Усмихна ми се утрото прохладно
и нежно ме погали със ръка.
Сънят недосънуван си остана,
но не сега е времето да спя.
Слънцето започва да изгрява
и затопля мойте сетива, а аз
чувствам се щастлива, дори
да нямам повoд за това.
Тихо пристъпвам към прага и
поглеждам към новите цветя -
те сега се разлистват и разнасят
омайна миризма. Във мен се ...