Aug 1, 2007, 11:14 AM

Утро

  Poetry
1.4K 1 4
Усмихна ми се утрото прохладно
и нежно ме погали със ръка.
Сънят недосънуван си остана,
но не сега е времето да спя.
Слънцето започва да изгрява
и затопля мойте сетива, а аз
чувствам се щастлива, дори
да нямам повoд за това.
Тихо пристъпвам към прага и
поглеждам към новите цветя -
те сега се разлистват и разнасят
омайна миризма. Във мен се
влива аромата и опиянява
моята душа. Как хубаво е да
се радваш, дори на малките неща.
Долитат птички и изнасят
прекрасни, утринни слова.
Те като че ли пеят песен
колко хубав е света.
А аз седя и се усмихвам,
в очите ми блестят искри
"Ех, как искам така да започват
всичките ми дни"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...