Aug 1, 2007, 11:14 AM

Утро

  Poetry
1.4K 1 4
Усмихна ми се утрото прохладно
и нежно ме погали със ръка.
Сънят недосънуван си остана,
но не сега е времето да спя.
Слънцето започва да изгрява
и затопля мойте сетива, а аз
чувствам се щастлива, дори
да нямам повoд за това.
Тихо пристъпвам към прага и
поглеждам към новите цветя -
те сега се разлистват и разнасят
омайна миризма. Във мен се
влива аромата и опиянява
моята душа. Как хубаво е да
се радваш, дори на малките неща.
Долитат птички и изнасят
прекрасни, утринни слова.
Те като че ли пеят песен
колко хубав е света.
А аз седя и се усмихвам,
в очите ми блестят искри
"Ех, как искам така да започват
всичките ми дни"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...