20 мар. 2010 г., 11:03

Утро на село

806 0 3

     Утро на село

Тишина и покой,
слънцето изгрява.
Морето диамантно
на брега припява.

Нощта е слънчева,
зората засия.
Одеало те навиват.
Роса тревата заля.

Утрото засмяно,
как весело звъни.
Тревите и цветята
с поклон то поздрави.

Събуди се селото,
петльо пръв припя.
Агънце петнисто
до майка си забля.

И полъхът пристигна
от близката гора.
От нивите житни
песен въздуха раздра.

А тати, на полето,
комбайна той задвижи.
Годината поредна
ден след ден се нижи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....