20 mar 2010, 11:03

Утро на село

  Poesía » Otra
809 0 3

     Утро на село

Тишина и покой,
слънцето изгрява.
Морето диамантно
на брега припява.

Нощта е слънчева,
зората засия.
Одеало те навиват.
Роса тревата заля.

Утрото засмяно,
как весело звъни.
Тревите и цветята
с поклон то поздрави.

Събуди се селото,
петльо пръв припя.
Агънце петнисто
до майка си забля.

И полъхът пристигна
от близката гора.
От нивите житни
песен въздуха раздра.

А тати, на полето,
комбайна той задвижи.
Годината поредна
ден след ден се нижи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...