20 mar 2010, 11:03

Утро на село

  Poesía » Otra
805 0 3

     Утро на село

Тишина и покой,
слънцето изгрява.
Морето диамантно
на брега припява.

Нощта е слънчева,
зората засия.
Одеало те навиват.
Роса тревата заля.

Утрото засмяно,
как весело звъни.
Тревите и цветята
с поклон то поздрави.

Събуди се селото,
петльо пръв припя.
Агънце петнисто
до майка си забля.

И полъхът пристигна
от близката гора.
От нивите житни
песен въздуха раздра.

А тати, на полето,
комбайна той задвижи.
Годината поредна
ден след ден се нижи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...