20.03.2010 г., 11:03

Утро на село

801 0 3

     Утро на село

Тишина и покой,
слънцето изгрява.
Морето диамантно
на брега припява.

Нощта е слънчева,
зората засия.
Одеало те навиват.
Роса тревата заля.

Утрото засмяно,
как весело звъни.
Тревите и цветята
с поклон то поздрави.

Събуди се селото,
петльо пръв припя.
Агънце петнисто
до майка си забля.

И полъхът пристигна
от близката гора.
От нивите житни
песен въздуха раздра.

А тати, на полето,
комбайна той задвижи.
Годината поредна
ден след ден се нижи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...