Утро на село
Тишина и покой,
слънцето изгрява.
Морето диамантно
на брега припява.
Нощта е слънчева,
зората засия.
Одеало те навиват.
Роса тревата заля.
Утрото засмяно,
как весело звъни.
Тревите и цветята
с поклон то поздрави.
Събуди се селото,
петльо пръв припя.
Агънце петнисто
до майка си забля.
И полъхът пристигна
от близката гора.
От нивите житни
песен въздуха раздра.
А тати, на полето,
комбайна той задвижи.
Годината поредна
ден след ден се нижи.
© Пепа Йорданова Всички права запазени