Mar 20, 2010, 11:03 AM

Утро на село

  Poetry » Other
802 0 3

     Утро на село

Тишина и покой,
слънцето изгрява.
Морето диамантно
на брега припява.

Нощта е слънчева,
зората засия.
Одеало те навиват.
Роса тревата заля.

Утрото засмяно,
как весело звъни.
Тревите и цветята
с поклон то поздрави.

Събуди се селото,
петльо пръв припя.
Агънце петнисто
до майка си забля.

И полъхът пристигна
от близката гора.
От нивите житни
песен въздуха раздра.

А тати, на полето,
комбайна той задвижи.
Годината поредна
ден след ден се нижи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...