15 сент. 2012 г., 18:37

Утро от Изтока 

  Поэзия
2120 0 38


Пресъхват влюбените устни на капчука -

по бедрата на реката се топят.

Заплита вятърът косите на бамбука.

Как съмва се лениво днес денят!

 

Навява влажен мирис от далечен път.

И тъй блажено чуруликат птици,

където дивни лотоси разголват гръд.

Все още чувам ясно тези звуци.

 

Жужат щурците по ’’Китайската стена’’.

А тя загърлена е в дъхави треви.

Извива дългата си гъвкава снага

полегнала на стръмни планини.

 

Съзирам някакви неясни йероглифи.

Навярно някой тук обичал е жена.

За него в стихове рисувала любов и

го очаквала, да се завърне у дома.

 

Картините в просъница отлитат.

Пробуждам се изпълнена с мечти

от цветни спомени, които бликат.

И плисва утро в абаносовите ми очи.


http://www.youtube.com/watch?v=DuHMCFYIC9E&feature=relmfu


http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=287481

 

11.09.2012

Julie (尤里娅)

© Юлия Димитрова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??