Утро от Изтока
Пресъхват влюбените устни на капчука -
по бедрата на реката се топят.
Заплита вятърът косите на бамбука.
Как съмва се лениво днес денят!
Навява влажен мирис от далечен път.
И тъй блажено чуруликат птици,
където дивни лотоси разголват гръд.
Все още чувам ясно тези звуци.
Жужат щурците по ’’Китайската стена’’.
А тя загърлена е в дъхави треви.
Извива дългата си гъвкава снага
полегнала на стръмни планини.
Съзирам някакви неясни йероглифи.
Навярно някой тук обичал е жена.
За него в стихове рисувала любов и
го очаквала, да се завърне у дома.
Картините в просъница отлитат.
Пробуждам се изпълнена с мечти
от цветни спомени, които бликат.
И плисва утро в абаносовите ми очи.
http://www.youtube.com/watch?v=DuHMCFYIC9E&feature=relmfu
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=287481
11.09.2012
Julie (尤里娅)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Димитрова Все права защищены
Поздрави!
