15.09.2012 г., 18:37

Утро от Изтока

2.5K 0 38


Пресъхват влюбените устни на капчука -

по бедрата на реката се топят.

Заплита вятърът косите на бамбука.

Как съмва се лениво днес денят!

 

Навява влажен мирис от далечен път.

И тъй блажено чуруликат птици,

където дивни лотоси разголват гръд.

Все още чувам ясно тези звуци.

 

Жужат щурците по ’’Китайската стена’’.

А тя загърлена е в дъхави треви.

Извива дългата си гъвкава снага

полегнала на стръмни планини.

 

Съзирам някакви неясни йероглифи.

Навярно някой тук обичал е жена.

За него в стихове рисувала любов и

го очаквала, да се завърне у дома.

 

Картините в просъница отлитат.

Пробуждам се изпълнена с мечти

от цветни спомени, които бликат.

И плисва утро в абаносовите ми очи.


http://www.youtube.com/watch?v=DuHMCFYIC9E&feature=relmfu


http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=287481

 

11.09.2012

Julie (尤里娅)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...