15 sept 2012, 18:37

Утро от Изтока

  Poesía
2.5K 0 38


Пресъхват влюбените устни на капчука -

по бедрата на реката се топят.

Заплита вятърът косите на бамбука.

Как съмва се лениво днес денят!

 

Навява влажен мирис от далечен път.

И тъй блажено чуруликат птици,

където дивни лотоси разголват гръд.

Все още чувам ясно тези звуци.

 

Жужат щурците по ’’Китайската стена’’.

А тя загърлена е в дъхави треви.

Извива дългата си гъвкава снага

полегнала на стръмни планини.

 

Съзирам някакви неясни йероглифи.

Навярно някой тук обичал е жена.

За него в стихове рисувала любов и

го очаквала, да се завърне у дома.

 

Картините в просъница отлитат.

Пробуждам се изпълнена с мечти

от цветни спомени, които бликат.

И плисва утро в абаносовите ми очи.


http://www.youtube.com/watch?v=DuHMCFYIC9E&feature=relmfu


http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=287481

 

11.09.2012

Julie (尤里娅)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...