23 мар. 2020 г., 02:48

Утро в южния Пасифик

684 0 0

 

Утро в Южния пасифик

 

Нехаен бриз щом облаци подкара

отнякъде по нощното небе,

звездите плахи в луда надпревара

побягнаха... И утрото дойде...

 

Въздъхна в здрача сънен Океана

безкрайност по вълните разпиля...

Нощта назад във спомена остана –

небето постепенно избледня...

 

Развеяха се вихри поривисти

на утрото във девствения чар

и изгрева избухна във лъчисти

огньо́ве от космичният  пожар...

 

Далече нейде мълния просветна

и дълго екна с тътенът бурлив...

Загадъчнокрасив, като легенда,

денят роди се в изгревcj със взрив...

 

... Едва, едва люлее Океана

във утрото си радостни вълни –

те вдигат се, обръщат се и в пяна

разбиват се облени в светлини.

 

И с тези светлини трептят импулсно

до хоризонта и оттатък чак,

и никой вятър няма да ги пусне

преди да им намери: кей и бряг.

 

... А Океанът в сънено блаженство

се буди в тиха нега умилен –

с убийсвено-красиво съвършенство

от Утрото на идващият ден!...

 

Едно време в Южния пасифик;

16.05.2016.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...