Утро в Южния пасифик

Нехаен бриз щом облаци подкара

отнякъде по нощното небе,

звездите плахи в луда надпревара

побягнаха... И утрото дойде...

Въздъхна в здрача сънен Океана

безкрайност по вълните разпиля...

Нощта назад във спомена остана –

небето постепенно избледня...

Развеяха се вихри поривисти

на утрото във девствения чар

и изгрева избухна във лъчисти

огньо́ве от космичният  пожар...

Далече нейде мълния просветна

и дълго екна с тътенът бурлив...

Загадъчно – красив, като легенда,

денят роди се в изгревcj със взрив...

... Едва, едва люлее Океана

във утрото си радостни вълни –

те вдигат се, обръщат се и в пяна

разбиват се облени в светлини.

И с тези светлини трептят импулсно

до хоризонта и оттатък чак,

и никой вятър няма да ги пусне

преди да им намери: кей и бряг.

... А Океанът в сънено блаженство

се буди в тиха нега умилен –

с убийсвено-красиво съвършенство

от Утрото на идващият ден!...

Едно време в Южния пасифик;

16.05.2016.