Увехнала млада

Свежи капки спускаха се по листата 
и уханието на росата се дължеше.
Девойка спускаше се край реката,

млада и унила беше.

 

Сълзи търкулваха се по лицето,
попиваха във дългите коси,
а тя спускаше се към дерето
отчаяна, тревожна

                и трепереща дори.

 

Погледът й тъжен и самотен
се прониза бавно в мен
и след този миг злокобен

аз останах ледено студен.

 

Долу, там в бездънното дере,
лежеше младата девойка.
Втренчила очи във синьото небе,
неподвижна и спокойна...