Увехнала млада

25.01.2009 г., 8:42 ч.

Поезия

437 0 0

Свежи капки спускаха се по листата
и уханието на росата се дължеше.
Девойка спускаше се край реката,

млада и унила беше.

Сълзи търкулваха се по лицето,
попиваха във дългите коси,
а тя спускаше се към дерето
отчаяна, тревожна

и трепереща дори.

Погледът й тъжен и самотен
се прониза бавно в мен
и след този миг злокобен

аз останах ледено студен.

Долу, там в бездънното дере,
лежеше младата девойка.
Втренчила очи във синьото небе,
неподвижна и спокойна...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.