3 сент. 2016 г., 17:35  

Узаконяване

1.2K 0 3

 

 

След ранното презряване на спомена,
септември
идва и узаконява
размяната на
две трептящи думи,
които триумфално 
увенчават
магията на 
сетното докосване.

След толкова поклонници на лятото,
аз пръв достигнах
слънцето в очите ти,
което прогорило 
суетата ми,
надниква
със нескрито 
любопитство
във стаята на
болните 
ми сънища.

Нали поиска да стоя във тъмното 
и да плета
с въздишките ти 

кошница,
в които да положа
доверчиво
и твоята тръпчива 
нерешителност,
и моята ужасна
самовлюбеност.

За птиците си 
радостно откритие:
пристъпваш
из траншеите на облака
и обговаряш
с Господ 
дъждовете,
безпътната ни закъсняла 
среща,
изкуството на
дългото 
сбогуване...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...