3.09.2016 г., 17:35  

Узаконяване

1.2K 0 3

 

 

След ранното презряване на спомена,
септември
идва и узаконява
размяната на
две трептящи думи,
които триумфално 
увенчават
магията на 
сетното докосване.

След толкова поклонници на лятото,
аз пръв достигнах
слънцето в очите ти,
което прогорило 
суетата ми,
надниква
със нескрито 
любопитство
във стаята на
болните 
ми сънища.

Нали поиска да стоя във тъмното 
и да плета
с въздишките ти 

кошница,
в които да положа
доверчиво
и твоята тръпчива 
нерешителност,
и моята ужасна
самовлюбеност.

За птиците си 
радостно откритие:
пристъпваш
из траншеите на облака
и обговаряш
с Господ 
дъждовете,
безпътната ни закъсняла 
среща,
изкуството на
дългото 
сбогуване...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...