3.09.2016 г., 17:35  

Узаконяване

1.2K 0 3

 

 

След ранното презряване на спомена,
септември
идва и узаконява
размяната на
две трептящи думи,
които триумфално 
увенчават
магията на 
сетното докосване.

След толкова поклонници на лятото,
аз пръв достигнах
слънцето в очите ти,
което прогорило 
суетата ми,
надниква
със нескрито 
любопитство
във стаята на
болните 
ми сънища.

Нали поиска да стоя във тъмното 
и да плета
с въздишките ти 

кошница,
в които да положа
доверчиво
и твоята тръпчива 
нерешителност,
и моята ужасна
самовлюбеност.

За птиците си 
радостно откритие:
пристъпваш
из траншеите на облака
и обговаряш
с Господ 
дъждовете,
безпътната ни закъсняла 
среща,
изкуството на
дългото 
сбогуване...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...