Узаконяване
След ранното презряване на спомена,
септември
идва и узаконява
размяната на
две трептящи думи,
които триумфално
увенчават
магията на
сетното докосване.
След толкова поклонници на лятото,
аз пръв достигнах
слънцето в очите ти,
което прогорило
суетата ми,
надниква
със нескрито
любопитство
във стаята на
болните
ми сънища.
Нали поиска да стоя във тъмното
и да плета
с въздишките ти –
кошница,
в които да положа
доверчиво
и твоята тръпчива
нерешителност,
и моята ужасна
самовлюбеност.
За птиците си
радостно откритие:
пристъпваш
из траншеите на облака
и обговаряш
с Господ
дъждовете,
безпътната ни закъсняла
среща,
изкуството на
дългото
сбогуване...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
