Узряване
Безоблачното време е утопия.
Навън вали... Вали и вътре в мен.
И мокри птици кацат по прозореца -
ще бъде студ. Бодлив. И предрешен.
Дете съм. И рисувам слънчогледи.
И слънцето по бузите гори -
чертае пътища червено-бледи...
(... пораснах. И е мокро. И вали.)
А птиците са сухи във дланта ми -
когато съм на десет (може би)
и зеленеят всичките поляни!
(... пораснах. И е мокро. И вали.)
И трябва да приема в мен пороя
и локвите след неговия край.
И времето - различно зад завоя.
(И Бони как отрязва онзи Клайд.)
Безоблачното време е утопия,
но почвата се напоява... Знам:
По детски ще се радвам пак на топлото!
Сега - чадър.
Узряване.
DAY ONE.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Димитрова Все права защищены
