Дъждът – щастлива дълга филантропия
на капки, кацащи в случаен ден.
Реалност, не объркваща утопия –
следобед с топли капки украсен.
Очите си открехвам, само гледам,
дъждът рисува моите черти,
вали и очертава щрих последен,
преди нагоре пак да полетѝ.
В последна капка се оглеждам сàмо
и търся детски поглед отпреди,
откривам го в сърцето, още там е,
в дъгата с тих възторг ще заблести. ...