14 янв. 2021 г., 19:42

В Ада на гурбет...

538 0 0

 

В Ада на гурбет...

(мисли в Новогодишната нощ)

 

... извъртя́ се календара

Нова нощ се спря отвън

и година, вече „стара“,

тръгна си за: вечен сън...

 

Кой ли много ни злови́ди,

че тя с чума пропълзя́,

та за туй, (че си отиде)

не проронваме сълза́...

 

Даже чашите са празни

(смееш ли да вдигнеш тост!?)

щом и ласките заразни

са за скъпия ти гост!...

 

Неочаквано се случи:

вирус връхлетя жесток –

Дяволът ли го поду́чи,

и́ли ни разлюби Бог?!...

 

Искахме из Необята

да преследваме мечти,

но с ковчезите в земята –

гузен траурът мълчи!...

 

... Пак по Коледа премина

Витлеемската звезда,*

а́ла Господ ни отмина –

все „безбожници“ в нощта...

 

А Космическото време

в по́лунощ щом занемей,

пак със Старите проблеми –

утре Слънце ще изгрей...

 

В пътя древен на коприната

Вирусът ще си върви́

и през Новата година,

а след него ще кърви́...

 

Ще останем със Звездите,

(няма как да ги сменим!) –

с тях ще скитаме в нощи́те

и нау́м ще ги броим...

 

Ще се любим платонично

и единсвено с души́,

а плътта меланхолично

с погледи ще се теши́...

 

Няма да сменим мечтите,

нищо че в Светът край нас –

много вече са разбити

и останали без страст!...

 

... Сляп хазарт ни е обсебил –

Ново Време с Нов Късмет

но отново с я́лов жребий

ще сме: в Ада на гурбет...

 

14.01.2021.                                           

*на 24.12.2020. год. край Земята премина

небесно тяло, което някои определиха като

Витлеемската звезда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...