В Ада на гурбет...

(мисли в Новогодишната нощ)

... извъртя́ се календара

Нова нощ се спря отвън

и година, вече „стара“,

тръгна си за: вечен сън...

Кой ли много ни злови́ди,

че тя с чума пропълзя́,

та за туй, (че си отиде)

не проронваме сълза́...

Даже чашите са празни

(смееш ли да вдигнеш тост!?)

щом и ласките заразни

са за скъпия ти гост!...

Неочаквано се случи:

вирус връхлетя жесток –

Дяволът ли го поду́чи,

и́ли ни разлюби Бог?!...

Искахме из Необята

да преследваме мечти,

но с ковчезите в земята –

гузен траурът мълчи!...

... Пак по Коледа премина

Витлеемската звезда,*

а́ла Господ ни отмина –

все „безбожници“ в нощта...

А Космическото време

в по́лунощ щом занемей,

пак със Старите проблеми –

утре Слънце ще изгрей...

В пътя древен на коприната

Вирусът ще си върви́

и през Новата година,

а след него ще кърви́...

Ще останем със Звездите,

(няма как да ги сменим!) –

с тях ще скитаме в нощи́те

и нау́м ще ги броим...

Ще се любим платонично

и единсвено с души́,

а плътта меланхолично

с погледи ще се теши́...

Няма да сменим мечтите,

нищо че в Светът край нас –

много вече са разбити

и останали без страст!...

... Сляп хазарт ни е обсебил –

Ново Време с Нов Късмет, 

но отново с я́лов жребий

ще сме: в Ада на гурбет...

14.01.2021.                                           

*на 24.12.2020. год. край Земята премина

небесно тяло, което някои определиха като

Витлеемската звезда.