14.01.2021 г., 19:42

В Ада на гурбет...

530 0 0

 

В Ада на гурбет...

(мисли в Новогодишната нощ)

 

... извъртя́ се календара

Нова нощ се спря отвън

и година, вече „стара“,

тръгна си за: вечен сън...

 

Кой ли много ни злови́ди,

че тя с чума пропълзя́,

та за туй, (че си отиде)

не проронваме сълза́...

 

Даже чашите са празни

(смееш ли да вдигнеш тост!?)

щом и ласките заразни

са за скъпия ти гост!...

 

Неочаквано се случи:

вирус връхлетя жесток –

Дяволът ли го поду́чи,

и́ли ни разлюби Бог?!...

 

Искахме из Необята

да преследваме мечти,

но с ковчезите в земята –

гузен траурът мълчи!...

 

... Пак по Коледа премина

Витлеемската звезда,*

а́ла Господ ни отмина –

все „безбожници“ в нощта...

 

А Космическото време

в по́лунощ щом занемей,

пак със Старите проблеми –

утре Слънце ще изгрей...

 

В пътя древен на коприната

Вирусът ще си върви́

и през Новата година,

а след него ще кърви́...

 

Ще останем със Звездите,

(няма как да ги сменим!) –

с тях ще скитаме в нощи́те

и нау́м ще ги броим...

 

Ще се любим платонично

и единсвено с души́,

а плътта меланхолично

с погледи ще се теши́...

 

Няма да сменим мечтите,

нищо че в Светът край нас –

много вече са разбити

и останали без страст!...

 

... Сляп хазарт ни е обсебил –

Ново Време с Нов Късмет

но отново с я́лов жребий

ще сме: в Ада на гурбет...

 

14.01.2021.                                           

*на 24.12.2020. год. край Земята премина

небесно тяло, което някои определиха като

Витлеемската звезда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...