28 мар. 2008 г., 19:54

В безименната паст на тишината 

  Поэзия
742 0 9
 

Зова

погубените

спомени -

дървото пази

в сянката си тайни!

Прелиствам

брулените

образи

и после газя

в мигове безкрайни.

 

И жални,

стъпките отекват

в безиманната

паст на тишината,

и викове

вълните сепват

в пределна страст

всред самотата...

 

Душите

молят

в изнемога

за сетен

шанс

съдбата!

 

А нейде

Слънцето

огрява 

тъмнината...

 

28.03.08

Пловдив

 

 

© Бехрин Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??