28.03.2008 г., 19:54 ч.

В безименната паст на тишината 

  Поезия
743 0 9
 

Зова

погубените

спомени -

дървото пази

в сянката си тайни!

Прелиствам

брулените

образи

и после газя

в мигове безкрайни.

 

И жални,

стъпките отекват

в безиманната

паст на тишината,

и викове

вълните сепват

в пределна страст

всред самотата...

 

Душите

молят

в изнемога

за сетен

шанс

съдбата!

 

А нейде

Слънцето

огрява 

тъмнината...

 

28.03.08

Пловдив

 

 

© Бехрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??