Зова
погубените
спомени -
дървото пази
в сянката си тайни!
Прелиствам
брулените
образи
и после газя
в мигове безкрайни.
И жални,
стъпките отекват
в безиманната
паст на тишината,
и викове
вълните сепват
в пределна страст
всред самотата...
Душите
молят
в изнемога
за сетен
шанс
съдбата!
А нейде
Слънцето
огрява
тъмнината...
28.03.08
Пловдив
© Бехрин All rights reserved.