В безкрая
В безкрая
По белите пътеки на мислите неспирни
се нося по-безплътно от сянка на Луна,
невиждаща за нищо, погребваща мъглите,
по-истинска от всичко, последвала мига.
Живея неразделно с потока див на дните,
понякога ме иска безкрайната Съдба,
готова да ме блъсне в ръцете на вълните,
преплели дълбините и морската тъга.
Говоря си с дъгата на чувствата човешки,
поглъщам всяка дума на сродната Душа,
мечтая да се срещнем на пътя на звездите,
на края на сълзата, в безкрая на съня.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ди Цветкова Все права защищены
