Dimonas (Ди Цветкова)
36 18
2 нояб. 2008 г., 18:14

В безкрая 

  Поэзия » Другая
946 0 5
В безкрая    

По белите пътеки на мислите неспирни
се нося по-безплътно от сянка на Луна,
невиждаща за нищо, погребваща мъглите,
по-истинска от всичко, последвала мига.

Живея неразделно с потока див на дните,
понякога ме иска безкрайната Съдба,
готова да ме блъсне в ръцете на вълните,
преплели дълбините и морската тъга.

Говоря си с дъгата на чувствата човешки,
поглъщам всяка дума на сродната Душа,
мечтая да се срещнем на пътя на звездите,
на края на сълзата, в безкрая на съня.                                                                                                                            

© Ди Цветкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??