2.11.2008 г., 18:14

В безкрая

1.2K 0 5
В безкрая    

По белите пътеки на мислите неспирни
се нося по-безплътно от сянка на Луна,
невиждаща за нищо, погребваща мъглите,
по-истинска от всичко, последвала мига.

Живея неразделно с потока див на дните,
понякога ме иска безкрайната Съдба,
готова да ме блъсне в ръцете на вълните,
преплели дълбините и морската тъга.

Говоря си с дъгата на чувствата човешки,
поглъщам всяка дума на сродната Душа,
мечтая да се срещнем на пътя на звездите,
на края на сълзата, в безкрая на съня.                                                                                                                            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...