В Божията почивка

Дойдох… намерих Те и влезнах.

В уюта топъл и мира небесен.

Дойдох… и всеки страх изчезна.

В сърцето ми роди се нова песен.

Уми нозете ми и ме положи нежно

във скута Си, копнеещ да ме скрие.

Прегърна ме и залюля ме с обич.

Душата ми от Тебе жадно пие.

И изцеляващата сила на ръцете Ти

премина в умореното ми тяло.

Отне товара ми и сграбчи болката,

превърна черното във мен в искрящо бяло.

Отпуснах се блажено отпочинала,

усетих жизнения тласък на сърцето Ти.

Оставих спомена за битките отминали

да се стопи от светлината на лицето Ти.

И с Твойта благодат презаредена,

усещам как ме гледаш със усмивка.

О, Господи, благодаря смирено,

че потопи ме в Твоята почивка.