Дойдох… намерих Те и влезнах.
В уюта топъл и мира небесен.
Дойдох… и всеки страх изчезна.
В сърцето ми роди се нова песен.
Уми нозете ми и ме положи нежно
във скута Си, копнеещ да ме скрие.
Прегърна ме и залюля ме с обич.
Душата ми от Тебе жадно пие.
И изцеляващата сила на ръцете Ти
премина в умореното ми тяло.
Отне товара ми и сграбчи болката,
превърна черното във мен в искрящо бяло.
Отпуснах се блажено отпочинала,
усетих жизнения тласък на сърцето Ти.
Оставих спомена за битките отминали
да се стопи от светлината на лицето Ти.
И с Твойта благодат презаредена,
усещам как ме гледаш със усмивка.
О, Господи, благодаря смирено,
че потопи ме в Твоята почивка.
© Галина Пенева Всички права запазени