Aug 25, 2015, 11:01 PM

В Божията почивка

  Poetry » Other
528 0 0

Дойдох… намерих Те и влезнах.

В уюта топъл и мира небесен.

Дойдох… и всеки страх изчезна.

В сърцето ми роди се нова песен.

 

Уми нозете ми и ме положи нежно

във скута Си, копнеещ да ме скрие.

Прегърна ме и залюля ме с обич.

Душата ми от Тебе жадно пие.

 

И изцеляващата сила на ръцете Ти

премина в умореното ми тяло.

Отне товара ми и сграбчи болката,

превърна черното във мен в искрящо бяло.

 

Отпуснах се блажено отпочинала,

усетих жизнения тласък на сърцето Ти.

Оставих спомена за битките отминали

да се стопи от светлината на лицето Ти.

 

И с Твойта благодат презаредена,

усещам как ме гледаш със усмивка.

О, Господи, благодаря смирено,

че потопи ме в Твоята почивка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...