24 апр. 2009 г., 20:03

В болката оставаш само ти

908 0 0

В болката оставаш само ти

и другите са празни силуети

с погледи, незрящи от мечти

и мрачни неизпълнени обети.

Казват ти, че вечно ще са тук,

че никога не ще останеш сам,

но в трудностите няма никой друг

освен човек в житейския си храм.

Не чакай ти, не чакай да се върнат.

Пътища  понякога  се сливат,

но в онзи миг преди да се прегърнат,

хората с усмивка си отиват.

Не искай ти, не искай да останат,

когато нямат сили да обичат.

Сърцата им притиснати в капана

пред култа на живота коленичат.

Не тръгвай ти , не тръгвай все към тях,

защото няма смисъл да си там

и да прошепнеш - Вече се прибрах,

ти никога не ще останеш сам.

 

Не можеш ти, не можеш да ги спреш

разделите, сломили бреговете

и се завръщаш в тъжния копнеж,

и им прошепваш - Късно е. Простете...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...