В болката оставаш само ти

и другите са празни силуети

с погледи, незрящи от мечти

и мрачни неизпълнени обети.

Казват ти, че вечно ще са тук,

че никога не ще останеш сам,

но в трудностите няма никой друг

освен човек в житейския си храм.

Не чакай ти, не чакай да се върнат.

Пътища  понякога  се сливат,

но в онзи миг преди да се прегърнат,

хората с усмивка си отиват.

Не искай ти, не искай да останат,

когато нямат сили да обичат.

Сърцата им притиснати в капана

пред култа на живота коленичат.

Не тръгвай ти , не тръгвай все към тях,

защото няма смисъл да си там

и да прошепнеш - Вече се прибрах,

ти никога не ще останеш сам.

Не можеш ти, не можеш да ги спреш

разделите, сломили бреговете

и се завръщаш в тъжния копнеж,

и им прошепваш - Късно е. Простете...