В Бурята... 3

Бурята изви внезапно,

Океана се разклати –

някак си невероятно

с Демони неосъзнати...

Изведнъж напред изчезна

хоризонта във мъглата...

Над убийствената бездна

се люлееше водата...

В борда биеха вълните:

ураганни, побеснели,

ветровете  страховити

виеха  обезумели...

В суматохата тръбата*

със Стихията синхронно

гъгнеше във мрачината –

стряскащо и монотонно...

Късаше се такелажа,

глухо мачтите скриптяха,

някак сенките в миража,

сякаш че реални бяха...

А покрит със бяла пяна

в образа си див, сегашен –

развълнуван Океана

беше и красив... ... И страшен:

– черни мълнии ехтяха

с дълги огнени езици,

даже рибите летяха

на ята, подобно птици...

Ние – Рицари в Компаса –

по вълните подлудели,

а под нас във зла гримаса

и стихии побеснели...

Някога в Пасифика                         

 * – корабната сирена, моряшки жаргон.