May 21, 2020, 12:32 PM

В Бурята...

788 0 0

В Бурята... 3

 

Бурята изви внезапно,

Океана се разклати

някак си невероятно

с Демони неосъзнати...

 

Изведнъж напред изчезна

хоризонта във мъглата...

Над убийствената бездна

се люлееше водата...

 

В борда биеха вълните:

ураганни, побеснели,

ветровете  страховити

виеха  обезумели...

 

В суматохата тръбата*

със Стихията синхронно

гъгнеше във мрачината

стряскащо и монотонно...

 

Късаше се такелажа,

глухо мачтите скриптяха,

някак сенките в миража,

сякаш че реални бяха...

 

А покрит със бяла пяна

в образа си див, сегашен

развълнуван Океана

беше и красив... ... И страшен:

 

– черни мълнии ехтяха

с дълги огнени езици,

даже рибите летяха

на ята, подобно птици...

 

НиеРицари в Компаса –

по вълните подлудели,

а под нас във зла гримаса

и стихии побеснели...

 

Някога в Пасифика                         

 * – корабната сирена, моряшки жаргон.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...