koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
4 нояб. 2017 г., 10:15

В бъдното 

  Поэзия » Философская
486 2 6

Топят се в мене мъжки сили...

Бледнеят образите мили.

Дори и по корем да лазя,

и съвестта си аз ще пазя.

И в мислите ми, още свежи,

ще ме обливат пак копнежи.

И прошката не ми е чужда,

но нямам аз от нея нужда.

Че мойта отесняла дреха

я ангелите вече взеха.

А аз – космическа фурия,

не искам тука да се крия.

Напускам земната си къща

и в мен безвремие се връща.

Зад хоризонта там, оттатък,

животът ми ще свърши – кратък.

И земното ще стане спомен,

а бъдното е скок огромен...

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми хареса, Колич!
  • Благодаря, Приятели!
    За хубавите отзиви и оценките!
    Желая ви хубав неделен ден! Поздрави!
  • Чудесно е, Никола!
  • Хубав и искрен стих, Никола!
  • Животът е кратък, Колич! Ние сме само прашинка, миг във вселената. Хубав стих.
  • Никола, хубаво, но тъжно. 🍀А някои казват, че животът не е кратък... защото, като се обърнем назад, колко много спомени и преживявания имаме.. е, кратък е в сравнение с вечните неща...
Предложения
: ??:??