Топят се в мене мъжки сили...
Бледнеят образите мили.
Дори и по корем да лазя,
и съвестта си аз ще пазя.
И в мислите ми, още свежи,
ще ме обливат пак копнежи.
И прошката не ми е чужда,
но нямам аз от нея нужда.
Че мойта отесняла дреха
я ангелите вече взеха.
А аз – космическа фурия,
не искам тука да се крия. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up