19 июн. 2022 г., 21:35

В часа на варварите

1.1K 14 5

Финесът на света се разрушава.
Постигнатото с труд, с години мъка.
Очите вече ясно различават
контурите на предстоящата разлъка.

Прииждат варварите - в твоя ден нахлуват.
И стъпкват го с безбройните копита.
Със танци варварски победно пак лудуват.
Тризъбци веят, в мрежи те оплитат.

Непоносима е жестоката първичност -
кипежът на маята за победа.
За твоята естетика - безлични,
тълпи ненавистни, вещаещи безследност.

Но варварите идват неизбежно.
И твоят Рим обречен е да падне.
Те - символът на времето последно
за всеки жарък ден преминал пладне.

Сънуваш римляни отвеждани във робство,
с лица белязали жестоките епохи.
И тяхното отминало господство
удавено от варварската похот.

Финесът на света се разрушава.
Постигнатото с труд, с години мъка.
С табуни варварите приближават.
Последната тревичка те утъпкват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Новите варвари - като символ на съвременния свят, настъпват и бавно потъпкват Красотата и Съвършенството! Поздравления за прекрасния стих!
  • Идат!
    Хареса ми.
  • Изпитания, които ще ни променят:щем-ни щем...Апокалиптичните конници-кой ще надделее?!
    Дано бъде този на разума и спасението!
    Колкото и да не ни се иска, това което рисуваш, Младен,е твърде вероятно!
  • Стряскащите истини, които ни поднася творческата ти мисъл, събуждат осъзната тревога за бъдещето, Младене. Тези "табуни", с които " варварите приближават" ще изпълнят ли пророчеството ти?

    " Финесът на света се разрушава".

    Дано е само творчески сън, приятелю! 🌈
  • Хареса ми стихът с истината в него и категоричноста, която отразява действителността в държавата. Поздравявам те, Младен, бъди здрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...