Финесът на света се разрушава.
Постигнатото с труд, с години мъка.
Очите вече ясно различават
контурите на предстоящата разлъка.
Прииждат варварите - в твоя ден нахлуват.
И стъпкват го с безбройните копита.
Със танци варварски победно пак лудуват.
Тризъбци веят, в мрежи те оплитат.
Непоносима е жестоката първичност -
кипежът на маята за победа.
За твоята естетика - безлични,
тълпи ненавистни, вещаещи безследност.
Но варварите идват неизбежно.
И твоят Рим обречен е да падне.
Те - символът на времето последно
за всеки жарък ден преминал пладне.
Сънуваш римляни отвеждани във робство,
с лица белязали жестоките епохи.
И тяхното отминало господство
удавено от варварската похот.
Финесът на света се разрушава.
Постигнатото с труд, с години мъка.
С табуни варварите приближават.
Последната тревичка те утъпкват.
© Младен Мисана Всички права запазени