17 янв. 2023 г., 12:13 2023-01-17T12:17:41+02:00

В черупката на мида

Поэзия » Другая

1.8K 13 23

Кога ли ще открия
онзи бряг,
където призраци
и таласъми няма?

Веднъж да спре
лудешкият ми бяг.
Да бъда истинска,
да бъда цяла.

Но кой ли лодката
пробива ми - без жал
и връща ме обратно
в тази драма?
Морето бурно е,
а лодката – от кал.
Къде съм тръгнала...
къде - не зная?

Че не натам.
Брегът е вътре в мен.
Очи не трябват ми,

за да го видя.
Защо изгубих,
кой ли вече ден,
завряна пак
в черупката на мида?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Violet_86 (Виолета)

Усмихна ме Благодаря ти.

2023-01-23T22:33:07+02:00
aap (Ангел)

За кошера с любов!Майка ,Пчелица!Поздрави мила!!🐝

2023-01-23T22:26:19+02:00
Violet_86 (Виолета)

А понякога бурята е в главата ни или отдавна е отминала, но по навик и за по-сигурно си стоим в черупките. Благодаря ти, Иван.
Поздрави от мен.

2023-01-20T22:21:12+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Философски стих! Когато човек е затруднен да на мери изход една ситуация, се затваря в себе си! това е начина да оцелее, докато премине бурята! Поздравления, Виолета!

2023-01-20T21:23:58+02:00
Violet_86 (Виолета)

Благодаря ти, Таня.

2023-01-18T19:02:51+02:00