Кога ли ще открия
онзи бряг,
където призраци
и таласъми няма?
Веднъж да спре
лудешкият ми бяг.
Да бъда истинска,
да бъда цяла.
Но кой ли лодката
пробива ми - без жал
и връща ме обратно
в тази драма?
Морето бурно е,
а лодката – от кал.
Къде съм тръгнала...
къде - не зная?
Че не натам.
Брегът е вътре в мен.
Очи не трябват ми,
за да го видя.
Защо изгубих,
кой ли вече ден,
завряна пак
в черупката на мида?
© Виолета All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря ти.