22 мар. 2024 г., 21:31

В черупката на мида

389 0 0

Пробуждах се и силна, и сломена,

и с весели, и с вехнещи очи.
Заспивах и щастлива, и ранена,
но винаги с нестихващи мечти.

 

Обичах и сърдечно, и привидно,
и с тръпка, и със монотонен пулс.
Целувах и със страст, и със задръжки,
и с нежен порив,
и с безличен вкус.

 

Раздавах и спонтанно,
и разумно,
и с пълни, и с безпомощни ръце,
но борех се с доверието стръмно,
и с хода на кървящото сърце.

 

Отстъпвах и без укор, и с обида,
и истинска, и с маска на лице,
но свивах се в черупката на мида
и не предадох вярното сърце....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...