Mar 22, 2024, 9:31 PM

В черупката на мида

386 0 0

Пробуждах се и силна, и сломена,

и с весели, и с вехнещи очи.
Заспивах и щастлива, и ранена,
но винаги с нестихващи мечти.

 

Обичах и сърдечно, и привидно,
и с тръпка, и със монотонен пулс.
Целувах и със страст, и със задръжки,
и с нежен порив,
и с безличен вкус.

 

Раздавах и спонтанно,
и разумно,
и с пълни, и с безпомощни ръце,
но борех се с доверието стръмно,
и с хода на кървящото сърце.

 

Отстъпвах и без укор, и с обида,
и истинска, и с маска на лице,
но свивах се в черупката на мида
и не предадох вярното сърце....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...