22.03.2024 г., 21:31

В черупката на мида

387 0 0

Пробуждах се и силна, и сломена,

и с весели, и с вехнещи очи.
Заспивах и щастлива, и ранена,
но винаги с нестихващи мечти.

 

Обичах и сърдечно, и привидно,
и с тръпка, и със монотонен пулс.
Целувах и със страст, и със задръжки,
и с нежен порив,
и с безличен вкус.

 

Раздавах и спонтанно,
и разумно,
и с пълни, и с безпомощни ръце,
но борех се с доверието стръмно,
и с хода на кървящото сърце.

 

Отстъпвах и без укор, и с обида,
и истинска, и с маска на лице,
но свивах се в черупката на мида
и не предадох вярното сърце....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...