26 сент. 2014 г., 07:39

В четвъртото листо на детелината

1.8K 0 4

Казваш ми, че съм щастлив?!

Празнота в щастието. 

И болка в празнотата. 

Спомени в болката. 

Обещания в спомените. 

Лъжи в обещанията. 

И надежда в лъжите. 

Безвремие в надеждата. 

Мъка в безвремието. 

Усмивка в мъката. 

И заблуда в усмивката. 

Унилост в заблудата. 

След нея няма нищо... 

... просто един живот. 

Сега, кажи ми! Още ли 

от моето щастие искаш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослав Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Краси, чувството е познато на много хора.

    Стойна, ще противореча ли на написаното, ако кажа че се чувствам щастлив. През повечето време... И все пак...

    Ели, какво да кажа на теб? ,, Утрото е по- мъдро от вечерта."

    Понякога най- добрият начин, да се справиш с проблема е като говориш за него. Благодаря ви за отделеното време!
  • тъкмо да пиша и Стойна ме изпревари Няма да я повтарям.
    Добре си го написал Ради! Поздрави!
  • Неизброими са човешките състояния и са за всички хора.
    Човек е толкова нещастен и щастлив, колкото той го мисли.
    Гледай позитивно на ситуациите и щастието ще почука на вратата ти!
    Стихотворението ти много ми хареса и те поздравявам за него!
    Ведро гледай и дерзай!
  • Познавам това състояние - много точно и въздействащо си го изразил!
    Много е тежка тази верига, но от тебе зависи да я счупиш!
    Поздрав!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...