26.09.2014 г., 7:39 ч.
В четвъртото листо на детелината
Казваш ми, че съм щастлив?!
Празнота в щастието.
И болка в празнотата.
Спомени в болката.
Обещания в спомените.
Лъжи в обещанията.
И надежда в лъжите.
Безвремие в надеждата.
Мъка в безвремието.
Усмивка в мъката.
И заблуда в усмивката.
Унилост в заблудата.
След нея няма нищо...
... просто един живот.
Сега, кажи ми! Още ли
от моето щастие искаш?
© Радослав Петров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
тъкмо да пиша и Стойна ме изпревари
Няма да я повтарям.
Добре си го написал Ради! Поздрави! -
Неизброими са човешките състояния и са за всички хора.
Човек е толкова нещастен и щастлив, колкото той го мисли.
Гледай позитивно на ситуациите и щастието ще почука на вратата ти!
Стихотворението ти много ми хареса и те поздравявам за него!
Ведро гледай и дерзай! -
Познавам това състояние - много точно и въздействащо си го изразил!
Много е тежка тази верига, но от тебе зависи да я счупиш!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Стойна, ще противореча ли на написаното, ако кажа че се чувствам щастлив. През повечето време... И все пак...
Ели, какво да кажа на теб? ,, Утрото е по- мъдро от вечерта."
Понякога най- добрият начин, да се справиш с проблема е като говориш за него. Благодаря ви за отделеното време!