26.09.2014 г., 7:39 ч.

В четвъртото листо на детелината 

  Поезия » Друга
1219 0 4

Казваш ми, че съм щастлив?!

Празнота в щастието. 

И болка в празнотата. 

Спомени в болката. 

Обещания в спомените. 

Лъжи в обещанията. 

И надежда в лъжите. 

Безвремие в надеждата. 

Мъка в безвремието. 

Усмивка в мъката. 

И заблуда в усмивката. 

Унилост в заблудата. 

След нея няма нищо... 

... просто един живот. 

Сега, кажи ми! Още ли 

от моето щастие искаш?

© Радослав Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Краси, чувството е познато на много хора.

    Стойна, ще противореча ли на написаното, ако кажа че се чувствам щастлив. През повечето време... И все пак...

    Ели, какво да кажа на теб? ,, Утрото е по- мъдро от вечерта."

    Понякога най- добрият начин, да се справиш с проблема е като говориш за него. Благодаря ви за отделеното време!
  • тъкмо да пиша и Стойна ме изпревари Няма да я повтарям.
    Добре си го написал Ради! Поздрави!
  • Неизброими са човешките състояния и са за всички хора.
    Човек е толкова нещастен и щастлив, колкото той го мисли.
    Гледай позитивно на ситуациите и щастието ще почука на вратата ти!
    Стихотворението ти много ми хареса и те поздравявам за него!
    Ведро гледай и дерзай!
  • Познавам това състояние - много точно и въздействащо си го изразил!
    Много е тежка тази верига, но от тебе зависи да я счупиш!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??