В чудесна утрин те съзрях
Кой беше ти и где замина?
И где отнесе радостта.
Кой си ти? Не бе ли младостта,
която рано ме отмина?
И очаквала сияен ден,
ти нощите остави в мен.
Кой си ти? В чудесна утрин те съзрях
и усмихната до теб вървях.
Ти бе и близка и далечна мисъл,
която животът, ни бе написал.
© Йонка Янкова Все права защищены